неделя, 21 декември 2008 г.

Защо? А защо не ....

Ако се чудиш "защо.... ?" спри да се движиш за малко, притаи дъх , заслушай се в сърцето си и отговорът ще дойде от самосебе си. Всички отговори на всички смахнати въпроси са скрити в теб. Както и самите въпроси. И изгревите, залезите и любовта и страха. Тях ги няма без теб. Теб те няма без тях.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Нощ. С трясък и грохот се появява старо, димящо чудовище. Стомахът му е закърпен с гума. Съскайки отваря пастта си и от нея започват да се подават ръце, крака и глави- части от човешки тела. Животното започва да повръща сдъвкани хора. Един по един, на тротоара се изсипват двайсетина полуживи човеци. Автобусната спирка се превръща в лагер за оцелели от война щастливци. Или нещастници. Хората гледат като жертви, почти изгубили идентичност, пол и достойнство. С изтерзани и примирени погледи изпращат автобуса, който се загубва на някъде. Една жена чевръсто се загръща и подтичвайки се отдалечава в тъмнината. Изглежда засрамена, притеснена и объркана. Сякаш току- що е преживяла сексуално насилие. Звездите потрепват, уличните лампи жмят. Нощта е красива.

събота, 29 ноември 2008 г.

 
Locations of visitors to this page