Яйчице на гълъбче размазано на тротоара.
Отвътре се подава човчицата на мъртъв зародиш.
Едно непохватно движение...
... осъжда на смърт идеята за живот.
Превръща бъдещето в минало свършено.
Илюзия за контрол.
петък, 24 април 2009 г.
Дзен Синтетика
Ефервесцентен мултивитамин преди закуска.
Три в едно от микровълновата.
Сандвич с кашкавал в меламинова чиния на оранжеви райета.
- Здрасти, как си?
- Добре съм. Ти?
- И аз съм добре.
Три в едно от микровълновата.
Сандвич с кашкавал в меламинова чиния на оранжеви райета.
- Здрасти, как си?
- Добре съм. Ти?
- И аз съм добре.
вторник, 21 април 2009 г.
Абе, копеле, к'ви са тия неща по Любен Каравелов ? Нек'ви дървени стълбове са сложили. Бах'ти пилоните, бате, сюрреализъм отвсекъде....
Платаните по ул."Любен Каравелов" бяха жестоко обезобразени.
Клоните им отрязани, раните боядисани в твърдо зелено.
Макар че отдавна те дървета не са- служат за подпиране на жици, стълбове за обяви, отделят местата за паркиране, преди поне изглеждаха живи.
Тъжно ми е да ги гледам.
Приличат ми на свински крачета, тъжно вирнали копитца към небето.
Статуи на абсурда- болнави, криви, гротескни.
Съблечени от всякаква естетика, живот и смисъл ...
Ще ми се да можех да ги взема с мен и да ги отнеса ...
Клоните им отрязани, раните боядисани в твърдо зелено.
Макар че отдавна те дървета не са- служат за подпиране на жици, стълбове за обяви, отделят местата за паркиране, преди поне изглеждаха живи.
Тъжно ми е да ги гледам.
Приличат ми на свински крачета, тъжно вирнали копитца към небето.
Статуи на абсурда- болнави, криви, гротескни.
Съблечени от всякаква естетика, живот и смисъл ...
Ще ми се да можех да ги взема с мен и да ги отнеса ...
сряда, 15 април 2009 г.
Мученето - егалитарния начин за общуване между поколения, култури , раси и видове
Мученето като универсален комуникативен код, констелация от стремежа за глобализация на езиковото културно пространство, интегративен код между различните етноси и видове. Единствения универсален комуникативен код, чието разбиране не зависи от образованието, езиковата култура,националността и биологичния вид. Уравниловка в интелектуалните нива на масите и най- хуманното културно течение в историята на човечеството.
Индикации на зараждането му в общественото пространство са били забелязани за пръв път през 90-те години на миналия век, но научната парадигматична интенция е довела до неглижиране на подхода за неговото изучаване.
Липса на изходна концептуална схема за изучаването на явлението е причина за неговото непознаване от научната академична общност.
Появата на този уникален начин за общуване, предизвиква остри пароксизми на отхвърляне у академичните кръгове, като следствие на вътрешно психичното противопоставяне на унаследените интегрирани императиви и външните постмодернистичните изисквания на новата епоха ...
Борбата между То и Супер Егото в психичното поле на лингвистичните кръгове, вероятно постепенно ще доведат общността до страховити юнгиански колективни кошмари и болестни пристъпи за организиране на аутодафета за изгаряне изданията на Институтът за български език и култура към БАН.
Но не трябва да забравяме, че езикът като един жив организъм, търпи естествени еволюционни изменения, референтни на обществените лингвистично- емоционални изисквия
Мученето, пренесено в психичната сфера, отваря ширки полета за развитие на фантазията и чувствеността, пред които отпадат всички задръжки, изразявани чрез думи, натоварени с атавистичните табута на цялата еволюционна история на смисъла.
Което от своя страна ще остави психоаналитиците и държавните институции без работа. Това до някъде обяснява нежеланието на държавата да легализира мученето като законен и официален начин за общуване и причините, поради които обществото се подлага на имплицитнтите внушения, че мученето е привилегия на животинските видове и онези представители на човечеството, които им подражават, не заслужават уважение.
Гносеологичния смисъл се слива с онтологичния и епистемологията наистина се усложнява като наука. Новото течение отправя големи предизвикателства към теорията на интерпретативния дискурс и нейното приложение в лингвистичните реалии на съвременността.
Журналистиката, поезията, литературата отварят своите врати за всеки. "му" с "му" винаги се римуват.
Най- стимулиращата мисъл, която ми хрумва в защита на мученето е, че няма как да ти липсват думи, за да изразиш себе си, което прави мученето най- революционното културно течение в историята на света.
подлежи на обновяване, продължение и дооформяне
Индикации на зараждането му в общественото пространство са били забелязани за пръв път през 90-те години на миналия век, но научната парадигматична интенция е довела до неглижиране на подхода за неговото изучаване.
Липса на изходна концептуална схема за изучаването на явлението е причина за неговото непознаване от научната академична общност.
Появата на този уникален начин за общуване, предизвиква остри пароксизми на отхвърляне у академичните кръгове, като следствие на вътрешно психичното противопоставяне на унаследените интегрирани императиви и външните постмодернистичните изисквания на новата епоха ...
Борбата между То и Супер Егото в психичното поле на лингвистичните кръгове, вероятно постепенно ще доведат общността до страховити юнгиански колективни кошмари и болестни пристъпи за организиране на аутодафета за изгаряне изданията на Институтът за български език и култура към БАН.
Но не трябва да забравяме, че езикът като един жив организъм, търпи естествени еволюционни изменения, референтни на обществените лингвистично- емоционални изисквия
Мученето, пренесено в психичната сфера, отваря ширки полета за развитие на фантазията и чувствеността, пред които отпадат всички задръжки, изразявани чрез думи, натоварени с атавистичните табута на цялата еволюционна история на смисъла.
Което от своя страна ще остави психоаналитиците и държавните институции без работа. Това до някъде обяснява нежеланието на държавата да легализира мученето като законен и официален начин за общуване и причините, поради които обществото се подлага на имплицитнтите внушения, че мученето е привилегия на животинските видове и онези представители на човечеството, които им подражават, не заслужават уважение.
Гносеологичния смисъл се слива с онтологичния и епистемологията наистина се усложнява като наука. Новото течение отправя големи предизвикателства към теорията на интерпретативния дискурс и нейното приложение в лингвистичните реалии на съвременността.
Журналистиката, поезията, литературата отварят своите врати за всеки. "му" с "му" винаги се римуват.
Най- стимулиращата мисъл, която ми хрумва в защита на мученето е, че няма как да ти липсват думи, за да изразиш себе си, което прави мученето най- революционното културно течение в историята на света.
подлежи на обновяване, продължение и дооформяне
вторник, 14 април 2009 г.
маркирована шишарка
Паднала случайно на улицата баба, се прибира с осева линия на гърба.
По боровете скачат бели катерици ... на мода излизат обувки с бели върхове ...
маркировка обаче пак няма...разбягала се, пометена или отминала сама
петък, 10 април 2009 г.
в парка
Писъкът на тревата под ножа на косачката.
Поляната - наситена от писъци на треви.
Крясъци, отекващи в носовете ни, само те разбират езикът и.
И езиците, които обичат да дъвчат .
Очите ни, влюбени
в зеленото ...
само с ушите си нищо не чуваме ... чуваме вятър
Поляната - наситена от писъци на треви.
Крясъци, отекващи в носовете ни, само те разбират езикът и.
И езиците, които обичат да дъвчат .
Очите ни, влюбени
в зеленото ...
само с ушите си нищо не чуваме ... чуваме вятър
четвъртък, 9 април 2009 г.
SMS Любов
Obi4am te.
Търсим се. Непрекъснато. И времето все ни се струва прекалено кратко за всичко. И за мълчанието и за приказките. На лекция по морфология съм и мисля за теб.
Iskam da sme zaedno sega.
Представям си те гол. В гръб. Стегнатото ти дупе ме побърква. Не мога да се съсредоточа върху междуметията "ох" и "ах". Там си ти.
Очите ти. Нежните ти пръсти.
Окситоцин, серотонин,адреналин, допамин.
Da celuvam toplite ti ustni.
Думите пътуват във въздуха, засмукани от магнитните полета.
Антена след антена предават любовта ми.
Dove4era 6te dojda.
Тя стига до теб.
Потвърждаващо съобщение.
4akaj me.
Представям си как четеш и сърцето ти тупти.
Туп. Туп. Сърцето ми тупти.
Обичам те.
Търсим се. Непрекъснато. И времето все ни се струва прекалено кратко за всичко. И за мълчанието и за приказките. На лекция по морфология съм и мисля за теб.
Iskam da sme zaedno sega.
Представям си те гол. В гръб. Стегнатото ти дупе ме побърква. Не мога да се съсредоточа върху междуметията "ох" и "ах". Там си ти.
Очите ти. Нежните ти пръсти.
Окситоцин, серотонин,адреналин, допамин.
Da celuvam toplite ti ustni.
Думите пътуват във въздуха, засмукани от магнитните полета.
Антена след антена предават любовта ми.
Dove4era 6te dojda.
Тя стига до теб.
Потвърждаващо съобщение.
4akaj me.
Представям си как четеш и сърцето ти тупти.
Туп. Туп. Сърцето ми тупти.
Обичам те.
сряда, 8 април 2009 г.
Някога там някъде
Цветовете бяха изсмукани от Света.
Имаше само войнишко зелено, работническо синьо, кафяво и пионерско червено.
Не помня да съществуваха жълто, оранжево и розово в нашия свят.
По улиците се движеха Чавдар и Икарус, а билетчето беше 5 ст.
Дядо ме водеше в сладкарницата за една резлива боза от 6 и дъвка Идеал с вкус и твърдост на ученическа гумичка за триене.
Лягах си със Сънчо и ставах със сутрешното детско по радио Хоризонт.
Търъ- тъ-тъ тъ-ръ-ръ-ръ ръ-ръ-ръ-ръ (2) Ту-ру ру-ру (4) Кукуригууу...
На стената в училище висеше портрет на Георги Димитров и всички носеха престилки и връзки. Учителките ни бяха другарки, останалите- също.
Реки от червено се разливаха на манифестациите
Първи май, 24 май,9 септември,7 ноември... рози, карамфили, макове и лалета.
"Няма, другарю, свърши" беше мантра на продавачката.
Дядо получаваше Работническо дело, баба беше кранистка.
Хората си имаха една мечта- да си купят Москвич, за да хвърчат по улиците "с пълна газ- двайсет километра в час".
Нямаше друга песен, освен естрадната.
Любовта беше чиста и непорочна, защото прирастът зависеше от миграцията на щъркелите.
Само вождовете се целуваха по устните публично и после ги даваха по телевизията. Цъ-цъ-цъ
Някъде там, през май, на една слънчева пейка бяха седнали две скромни девойки.
Говореха си за момчета.
Около тях природата тържествуваше.
Дърветата като насапунисани от цветове.
Облаците- пухкави. Врабците- пощръклели.
Момичетата седяха на пейката, не много близо и съзаклятнически се изчервяваха. Опитваха да отгатнат как изглежда голият мъж. Тръпката им се струваше свръхестествена.
Чувствата към момчетата бяха поетични, нежни, по детски невинни.
- Писах му, сега чакам отговор
- Кога му писа ?
- Миналия вторник
- Е, до следващия ще получиш писмо, надявам се. Тогава ще ми разкажеш.
- Той е толкова мил и така строен.
- Тате каза, че баща му е герой на труда и виден функционер, случила си на момче.
- Нямам търпение да се върне от бригада, за да се видим.
Птичи песни насищаха въздуха. Котараците преследваха котките.
Доматите в парниците на Булгарплод разсадени, за да узреят, да се налеят, да опънат червени ципи. Носеше се слух, че Господ е българин, а слънцето - поне антифашист. Знаехме, че живеем в Рая. После се оказа, че винаги сме били на изток от него.
Имаше само войнишко зелено, работническо синьо, кафяво и пионерско червено.
Не помня да съществуваха жълто, оранжево и розово в нашия свят.
По улиците се движеха Чавдар и Икарус, а билетчето беше 5 ст.
Дядо ме водеше в сладкарницата за една резлива боза от 6 и дъвка Идеал с вкус и твърдост на ученическа гумичка за триене.
Лягах си със Сънчо и ставах със сутрешното детско по радио Хоризонт.
Търъ- тъ-тъ тъ-ръ-ръ-ръ ръ-ръ-ръ-ръ (2) Ту-ру ру-ру (4) Кукуригууу...
На стената в училище висеше портрет на Георги Димитров и всички носеха престилки и връзки. Учителките ни бяха другарки, останалите- също.
Реки от червено се разливаха на манифестациите
Първи май, 24 май,9 септември,7 ноември... рози, карамфили, макове и лалета.
"Няма, другарю, свърши" беше мантра на продавачката.
Дядо получаваше Работническо дело, баба беше кранистка.
Хората си имаха една мечта- да си купят Москвич, за да хвърчат по улиците "с пълна газ- двайсет километра в час".
Нямаше друга песен, освен естрадната.
Любовта беше чиста и непорочна, защото прирастът зависеше от миграцията на щъркелите.
Само вождовете се целуваха по устните публично и после ги даваха по телевизията. Цъ-цъ-цъ
Някъде там, през май, на една слънчева пейка бяха седнали две скромни девойки.
Говореха си за момчета.
Около тях природата тържествуваше.
Дърветата като насапунисани от цветове.
Облаците- пухкави. Врабците- пощръклели.
Момичетата седяха на пейката, не много близо и съзаклятнически се изчервяваха. Опитваха да отгатнат как изглежда голият мъж. Тръпката им се струваше свръхестествена.
Чувствата към момчетата бяха поетични, нежни, по детски невинни.
- Писах му, сега чакам отговор
- Кога му писа ?
- Миналия вторник
- Е, до следващия ще получиш писмо, надявам се. Тогава ще ми разкажеш.
- Той е толкова мил и така строен.
- Тате каза, че баща му е герой на труда и виден функционер, случила си на момче.
- Нямам търпение да се върне от бригада, за да се видим.
Птичи песни насищаха въздуха. Котараците преследваха котките.
Доматите в парниците на Булгарплод разсадени, за да узреят, да се налеят, да опънат червени ципи. Носеше се слух, че Господ е българин, а слънцето - поне антифашист. Знаехме, че живеем в Рая. После се оказа, че винаги сме били на изток от него.
вторник, 7 април 2009 г.
Пейка в парка
Шапка от дебели бели конци.
Плетена като едновремешните пазарски мрежи.
Не намирам смисъл в нея- нито естетически, нито функционален.
Смисълът е скрит в главата, която я носи.
Плетена като едновремешните пазарски мрежи.
Не намирам смисъл в нея- нито естетически, нито функционален.
Смисълът е скрит в главата, която я носи.
Метаморфози
Биологически факултет.
Стени от стари червени тухли.
Високи тавани.
Портрет на Пастьор.
Коридори, по които трябва да се загубиш.
В края на един от тях, двуметров шкаф във войнишко зелено.
И изведнъж - дядка.
Сгушен в ъгъла между шкафа и стената стои примирен, като малко дете.
Облечен в шлифер до под коленете, с цвета на шкафа.
Тази малка прегърбена фигура, държи кафява торба и гледа упорито в една точка на пода. Около него се отварят и затварят врати, студенти тичат на някъде, гълчава, ехо от токчета.
Дядото не помръдва.
Изглежда така сякаш ще остане там завинаги.
Прилича на молец.
Стени от стари червени тухли.
Високи тавани.
Портрет на Пастьор.
Коридори, по които трябва да се загубиш.
В края на един от тях, двуметров шкаф във войнишко зелено.
И изведнъж - дядка.
Сгушен в ъгъла между шкафа и стената стои примирен, като малко дете.
Облечен в шлифер до под коленете, с цвета на шкафа.
Тази малка прегърбена фигура, държи кафява торба и гледа упорито в една точка на пода. Около него се отварят и затварят врати, студенти тичат на някъде, гълчава, ехо от токчета.
Дядото не помръдва.
Изглежда така сякаш ще остане там завинаги.
Прилича на молец.
четвъртък, 2 април 2009 г.
Некролози
... история за болката на дървото, което човекът с чук, трион и брадва забравя, че е живо същество.... приема като табло за обяви на собствената си болка ... габърчета, телчета и пирони забити в кората, ръждясали, стърчащи... половината от тях дървото се е опитало да преглътне, да погълне, да изяде ... да приеме като част от тялото си и да прости на човека, за глупостта му ... некролози, забучени по телата на живи ... като разпятия на живи, в името на умрелите ... жертвоприношения
... по портите, по дърветата, по стълбовете, по спирките и във вестника .. човекът изпитва нуждата да му напомнят, че е смъртен и си организира, дори по алеята за разходка, изложба от смимки на умрели познати ... като малко декоративно гробище .... за да си спомня, че смъртта не е страшна, че е част от нашия живот ...
При всички случаи тази ретроградна традиция не ми понася .... считам, че болката е интимно преживяване ... и не заслужава да бъде превръщана в кич
... по портите, по дърветата, по стълбовете, по спирките и във вестника .. човекът изпитва нуждата да му напомнят, че е смъртен и си организира, дори по алеята за разходка, изложба от смимки на умрели познати ... като малко декоративно гробище .... за да си спомня, че смъртта не е страшна, че е част от нашия живот ...
При всички случаи тази ретроградна традиция не ми понася .... считам, че болката е интимно преживяване ... и не заслужава да бъде превръщана в кич
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
