В очакване на свръх Нова

година. След година, пак година. И ден, след деня. Благодаря ти! За този дар- болезнен и благословен... Лъчите на една звезда, пронизват сферите на моите ябълки и ми правят образите, сред които да крача и ми правят реалност, към която да принадлежа... По една реалност за всеки....И за мен и за него. Галактика, към която да изпращам своите кораби .... в космическата тишина, между миенето на чинии и прането... и да се надявам пукащите звуци на гласа ми да достигат и да бъдат приемани, разшифровани от сложните машини на телата ни ...дори разбрани... Сблъсък на галактики в космическия танц, създаващ звезди или затваряне и изгаряне навътре в себе си... Годината е Нова. Депресията е свръхнова. Честита Нова или Свъх Нова.