четвъртък, 3 януари 2019 г.

В очакване на свръх Нова

година. След година, пак година. И ден, след деня. Благодаря ти! За този дар- болезнен и благословен... Лъчите на една звезда, пронизват сферите на моите ябълки и ми правят образите, сред които да крача и ми правят реалност, към която да принадлежа... По една реалност за всеки....И за мен и за него. Галактика, към която да изпращам своите кораби .... в космическата тишина, между миенето на чинии и прането... и да се надявам пукащите звуци на гласа ми да достигат и да бъдат приемани, разшифровани от сложните машини на телата ни ...дори разбрани... Сблъсък на галактики в космическия танц, създаващ звезди или затваряне и изгаряне навътре в себе си... Годината е Нова. Депресията е свръхнова. Честита Нова или Свъх Нова.

понеделник, 6 август 2012 г.

Скапан пост

Този грип ми счука месата...
и още малко ще убие любовта....
и ме свали от всички небеса
и ме стовари в студената еднаквост на битието ми,
в ада, в къщата, от която не мога да изляза и нося на гърба си като немарлив охлюв. Чувствам се все по- безсмислена... и тъжна
От деня ми изчезнаха цвета и лятото...
няма звуци, няма птици и мелодии...
тихо е, студено е, стоманено сиво....
като изоставена скотобойна със скърцаща врата...
и бели престилки нацвъкани с кръв и лайна в иноксовосива реалност ...
тухлени стени подхванали зелена плесен ...
и мирише на стара урина и ръжда като в соц. автобусна спирка ....

И на всичкото отгоре, сънувах как някакви психопати нарязват хора и правят ъпгрейди към телата си... бяхме в хотел, някъде в Ориента, но по пътя бях заспала в колата и не знаех името нито на града, нито на хотела...не се сещах за ничий номер,децата ми бяха при лудите вътре, а излезнех ли навън, за да попитам къде съм- хората започваха да ме замерят с камъни ...абсолютна безизходица в ужаса ...

Как може една сезонна болест да ме съсипе така емоционално и физически ... и парацетамоловите сашета с вкус на лимон и бля- бля, не успяха да ме спасят

Мечтая за лятото с всички сили на свръхсензорните си сетивности и изпращам мисловни заклинания ...

Колко е лесно да се освободиш от отговорност

"Нещо ново ли казваш, мислиш, че промени нещо ли или просто се обърка с дневника си?" - коментар под историята ми във Фейсбук Здравейте ... Ще ви разкажа една история. От днес . Сутринта. Отивам да пия кафе докато отвори магазин "Слънчоглед", значи е било преди 10 И решавам да седна пред Народния театър. И виждам до заградените фонтани един човек в инвалидна количка. Стъпалата му омотани в жълто- кървави бинтове, целите накацани в мухи, а той само стои и си ги гледа. И го подминах. Защото отивам да пия кафе. И после изведнъж нещо се случи. Аз, която не се трогвам вече от ничия трагедия, преситена от разните му драми и несгоди човешки, живеейки с твърдата увереност, че в гърдите си нося сърце от камък , изведнъж просто спрях и го погледнах.... И стоях така и го гледах и после се върнах и ох...... ( защо въобще го правя )реших да отида и да го попитам "Как си ?" (Ебаси тъпата реплика, много ясно, че не е добре) и да го черпя едно кафе или баница (а той вероятно е алкохоле' и ще иска бира)....Ей така, за да докажа на себе си, че все още нося човещинка някаква, макар и елементарна частица ....И после той погледна краката си махна с глава :"Гангрена ..... червейчета....ей такива мънички" Ебаси, не можех да повярвам, че тук до мен , пред Народния театър седи човек с изгниващи крака, проядени от червейчета... Веднага звъннах на 112, и се разревах по телефона, искрено от сърце, просто плачех и се опитвах да обясня какво става.... -Ще останете ли до него ?- ме попита жената - Да, ще остана- казах .И бях уверена в това - Как ви е името тогава ? От там ме препратиха на друг номер и накрая трети.... Междувременно купих баница от закусвалнята срещу "Кристал" и козунак и една кока- кола. И бързах, да не се измъкне (но къде ще се измъкне...) и после той каза "Хм, вчера идваха и ме превързаха..... и ме оставиха, нямал съм осигуровки. Шахматистите ги повикаха."... "Нищо", казвам аз "ще почакам" .... "много ще чакаш, вчера дойдоха след два часа" ... ДВА часа... "Бърза" (в кавички) помощ ...тя не трябва ли да е своевременна, безплатна и наистина да оказва помощ ... но поне е дошла ...и чаках и си говорихме и аз ставах все по- нещастна "Кой ще ти помогне ?"..."От социалните трябва да ме вземат, в сряда"... ..... Накрая, звънна една жена. Може би не беше минало много време, но на мен ми се сториха векове. Каза, че го знаел тоя, че той бил от мафията на просещите ( мафиот го изкара ), каза, че това му бил бизнеса и няма смисъл да идват , защото той нямал осигуровки и лична карта и то не било само до превръзки, ами трябвало и да се реже.... Ле-ле...лошо ми стана... -Как да му помогна?- попитах през сълзи - Купи му баница.... - Значи няма да дойдете ?- примирена -Няма смисъл... И аз казах : - Добре, дочуване ! Няма да дойдат. Чао..... И си тръгнах бързо ... После се прибрах и махнах всички тапети в кухнята, взех една кофа бял латекс и реших да пребоядисам всичко...и докато махах старите тапети....в един от онези моменти, когато си преповтаряш стари случки...изведнъж ми светна, какво точно се беше случило....Една жена ми каза "Остави го да умре" и аз казах "Добре" и си тръгнах... ето колко ми стиска, ето колко ми е човещината ....Но какво щеше да стане ако бях отказала, ако бях казала "Няма да си тръгна докато не дойдете " Да се обадя в телевизията, радиото, да вдигна шум или просто упорито да остана... Така ли ще се умира тук в България ? И докато ви пиша това, сега, вероятно там на фонтаните, пред Народния театър, един човек с червейчета в краката седи на инвалиднатра си количка и ще умре, заради някакви пикливи 75 лв (по негови думи , дълг към Здравната каса) ... Ето какво ми се случи .... Дано го вземат в сряда ...ако го видите, може да го черпите кифла с мармалад ... Аз отивам да боядисвам...

събота, 31 декември 2011 г.

Весело посрещане на Новата 2012





Весела Коледа и още по- весела Нова 2012 година ! Бъдете щастливи, споделени, мечтаещи, зареяни, завеяни, зеати с хубави неща, творящи,пеещи и летящи ... Наздраве!
 
Locations of visitors to this page