Скапан пост

Този грип ми счука месата...
и още малко ще убие любовта....
и ме свали от всички небеса
и ме стовари в студената еднаквост на битието ми,
в ада, в къщата, от която не мога да изляза и нося на гърба си като немарлив охлюв. Чувствам се все по- безсмислена... и тъжна
От деня ми изчезнаха цвета и лятото...
няма звуци, няма птици и мелодии...
тихо е, студено е, стоманено сиво....
като изоставена скотобойна със скърцаща врата...
и бели престилки нацвъкани с кръв и лайна в иноксовосива реалност ...
тухлени стени подхванали зелена плесен ...
и мирише на стара урина и ръжда като в соц. автобусна спирка ....

И на всичкото отгоре, сънувах как някакви психопати нарязват хора и правят ъпгрейди към телата си... бяхме в хотел, някъде в Ориента, но по пътя бях заспала в колата и не знаех името нито на града, нито на хотела...не се сещах за ничий номер,децата ми бяха при лудите вътре, а излезнех ли навън, за да попитам къде съм- хората започваха да ме замерят с камъни ...абсолютна безизходица в ужаса ...

Как може една сезонна болест да ме съсипе така емоционално и физически ... и парацетамоловите сашета с вкус на лимон и бля- бля, не успяха да ме спасят

Мечтая за лятото с всички сили на свръхсензорните си сетивности и изпращам мисловни заклинания ...