неделя, 2 януари 2011 г.

Тъй и тъй

Тъй като всичко, което е в нас и извън нас, са пречупените през сетивата и мисълта ни състояния, то нищо на този свят не е лично ... но и всичко е до болка, болка, болка лично, защото се поражда в нас

Затворници в бурканите на главите и телата си ... ние носим вселени на раменете си ...но нищо не може да проникне вътре... размахваме ръчички едни към други, като хамстери в аквариуми ...говорим като риби, без глас и чуваме това, което искаме и можем да проумеем

Консерви от жизнени сокове и биохимия ...

Взаимодействаме ли си наистина ?

Да, всичко ни въздейства, макар че нищо не е насочено към нас, присвояваме си парченца от дейсвителности и ги всмукваме...
В заблудата си за истинска себезначимост превръщаме обективното в субективно....
и по същият начин, без да щем променяме нещата...

...но всеки се носи в своя си аквариум , в абсолютната празнота и тишина на космоса и никога не можем напълно да проумеем и да сме напълно сигурни кои сме

...толкова е тъжно това наше отшелничество

Живеем в самота и заблуждение , че нещата са такива, каквито си мислим ...защото щом си ги мислим, значи, че са... което си е абсолютната истина за самотни създатели на вселени като нас :)

Но няма смисъл да се пъчим самодоволни, надеяни и нарцистични ... понеже нищо, от това, което правим няма значение, нито за останалите, нито за порядъка от неща ...


Макар, че може и да има...

колко ви е мътна водата в аквариума, колко често сменяте филтрите ?

По- ясното фиксиране на съседа улеснява нещата ...

Но отсам или оттатък стъклото , богът на нещата е химията

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 
Locations of visitors to this page