сряда, 8 април 2009 г.

Някога там някъде

Цветовете бяха изсмукани от Света.
Имаше само войнишко зелено, работническо синьо, кафяво и пионерско червено.
Не помня да съществуваха жълто, оранжево и розово в нашия свят.
По улиците се движеха Чавдар и Икарус, а билетчето беше 5 ст.
Дядо ме водеше в сладкарницата за една резлива боза от 6 и дъвка Идеал с вкус и твърдост на ученическа гумичка за триене.
Лягах си със Сънчо и ставах със сутрешното детско по радио Хоризонт.
Търъ- тъ-тъ тъ-ръ-ръ-ръ ръ-ръ-ръ-ръ (2) Ту-ру ру-ру (4) Кукуригууу...
На стената в училище висеше портрет на Георги Димитров и всички носеха престилки и връзки. Учителките ни бяха другарки, останалите- също.
Реки от червено се разливаха на манифестациите
Първи май, 24 май,9 септември,7 ноември... рози, карамфили, макове и лалета.
"Няма, другарю, свърши" беше мантра на продавачката.
Дядо получаваше Работническо дело, баба беше кранистка.
Хората си имаха една мечта- да си купят Москвич, за да хвърчат по улиците "с пълна газ- двайсет километра в час".
Нямаше друга песен, освен естрадната.
Любовта беше чиста и непорочна, защото прирастът зависеше от миграцията на щъркелите.
Само вождовете се целуваха по устните публично и после ги даваха по телевизията. Цъ-цъ-цъ
Някъде там, през май, на една слънчева пейка бяха седнали две скромни девойки.
Говореха си за момчета.
Около тях природата тържествуваше.
Дърветата като насапунисани от цветове.
Облаците- пухкави. Врабците- пощръклели.
Момичетата седяха на пейката, не много близо и съзаклятнически се изчервяваха. Опитваха да отгатнат как изглежда голият мъж. Тръпката им се струваше свръхестествена.
Чувствата към момчетата бяха поетични, нежни, по детски невинни.
- Писах му, сега чакам отговор
- Кога му писа ?
- Миналия вторник
- Е, до следващия ще получиш писмо, надявам се. Тогава ще ми разкажеш.
- Той е толкова мил и така строен.
- Тате каза, че баща му е герой на труда и виден функционер, случила си на момче.
- Нямам търпение да се върне от бригада, за да се видим.

Птичи песни насищаха въздуха. Котараците преследваха котките.
Доматите в парниците на Булгарплод разсадени, за да узреят, да се налеят, да опънат червени ципи. Носеше се слух, че Господ е българин, а слънцето - поне антифашист. Знаехме, че живеем в Рая. После се оказа, че винаги сме били на изток от него.

1 коментар:

  1. Много обичам да чета неща за соц-а, нищо че съм върл антикомунист. Все пак си има нещо романтично и в онова време, като не е имало толкова много неща, а представата за тях е подхранвала въображението.
    Сега чета една книга на Ваня Щерева. Тя има едно подобно нещо.

    ОтговорИзтриване

 
Locations of visitors to this page