четвъртък, 2 април 2009 г.

Некролози

... история за болката на дървото, което човекът с чук, трион и брадва забравя, че е живо същество.... приема като табло за обяви на собствената си болка ... габърчета, телчета и пирони забити в кората, ръждясали, стърчащи... половината от тях дървото се е опитало да преглътне, да погълне, да изяде ... да приеме като част от тялото си и да прости на човека, за глупостта му ... некролози, забучени по телата на живи ... като разпятия на живи, в името на умрелите ... жертвоприношения

... по портите, по дърветата, по стълбовете, по спирките и във вестника .. човекът изпитва нуждата да му напомнят, че е смъртен и си организира, дори по алеята за разходка, изложба от смимки на умрели познати ... като малко декоративно гробище .... за да си спомня, че смъртта не е страшна, че е част от нашия живот ...

При всички случаи тази ретроградна традиция не ми понася .... считам, че болката е интимно преживяване ... и не заслужава да бъде превръщана в кич

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 
Locations of visitors to this page