вторник, 7 април 2009 г.

Метаморфози

Биологически факултет.
Стени от стари червени тухли.
Високи тавани.
Портрет на Пастьор.
Коридори, по които трябва да се загубиш.
В края на един от тях, двуметров шкаф във войнишко зелено.
И изведнъж - дядка.
Сгушен в ъгъла между шкафа и стената стои примирен, като малко дете.
Облечен в шлифер до под коленете, с цвета на шкафа.
Тази малка прегърбена фигура, държи кафява торба и гледа упорито в една точка на пода. Около него се отварят и затварят врати, студенти тичат на някъде, гълчава, ехо от токчета.
Дядото не помръдва.
Изглежда така сякаш ще остане там завинаги.
Прилича на молец.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 
Locations of visitors to this page