Чай

от смокинови листа и цигари Ева на масата.
Полъх от изгубения Рай.
Завръщане към спомена за невинност.
Отвара от листата, с които прикриваме нашия срам. От порастването. Крием себе си, от спомена за себе си.
Отвара от гащите на Адам, който открил чая, когато листото му паднало в гърнето с вряща вода. По невнимание.
Чай от спомена за това, че сме любопитни и непослушни.
Жертвоприношение и спомен за любовта на Адам, за неговата вярност и податливост.

Чаят се пие бавно, в компания... трябва да сте голи, на масата пред вас назидателно да стои купа с ябълки, иначе не е същото....