сряда, 18 март 2009 г.

Една истинска история ... за любов


Очите им се гледат.

Обърнал към нея лявото си кръгло око, той я гледа възбуден. Никога преди това не беше виждал женска. Природата обаче си знаеше работата. Влюби се от пръв поглед.

Омагьосан е. Живна.

Много пъти съм го мислила за мъртъв. Просто стоеше на дъното, неподвижен с часове.

Той е единственият оцелял. Сред труповете на отдавна умрели, полуразложени риби, в тъмнозелената ледена вода, оранжевата му опашчица помръдна, когато разклатих буркана.

Роди се и израстна там, в големия стар буркан от туршия , който намерих в мазето на баба ми. Остана единствен от десет, дванайсет бебета, които роди дебелата гупа. Бях го забравила, без храна, помпа за въздух и нагревател, сам самичък на света.

В ледената вода, в приземния тъмен етаж на старата къща. Мислех , че ще живее вечно, че е безсмъртен.

Когато пуснах женската при него, целият потръпна. Изпаднала в шок, тя остана да лежи няколко минути неподвижна. След което побесня и започна лудо да обикаля огледалната вътрешност на облата метална кутия от сладки, в която ги сложих. На топло.

Той се раздвижи и тръгна след нея. Женската го блъскаше с тяло в лудостта си, докато той се опитваше да я пресрещне любопитно. Тръгна след нея и тя се кротна.

Докосват се ,нежно.

Перчиците им потрепват в ритъм.

Опашките им са възбудено извити настрани, пърхат.

Той е щастлив, тя е щастлива.

Те са едиствени, само двама, в кръглия метален жесток Свят. Застанали неподвижно на дъното, обърнали глави един към друг, почти се докосват с перки. Нежни са.

Цялата вода трепти любовно.

Плуват в кръг един около друг. Ту той я гони, ту тя него. После хапват. Застиват на един сантиметър разстояние око срещу око. Гледат се и не се изпускат от поглед. Изглеждат притаили дъх.

Две рибки.

В кутия от бисквити.

Biska imported Danish cookies baked with butter .

Кръгли, немигащи, чисти очета на рибки.

Откровени.

Истински.

Живи.

Представях си сърчицата им. Като главички на топлийки. Преливащи от любов. Той е щастлив, неземно щастлив. Толкова отдавна не бе имал компания.

Дадох му име. Рудрик, на сталкера от братя Стругацки.

Рудрик умря една седмица по- късно.

От изтощение.

Гута е жива. В очакване на поколение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 
Locations of visitors to this page