петък, 20 март 2009 г.

Изровено от килера ...

Различен си- като измислен
снимката ти е неясна, малка и за теб е тясна ... свитичък си и рамкиран,
запечатан,
отпечатан на хартия ... човек или геврек- все тая, все тая
... с физиономия, която тръпне в очакване да оживее, да изскочи, но си остава с тръпненето...
в затвора .... на мига, отминал преди време неизвестно
Като ограбен си, от тленност, от живот и страх, с чувствителността на стар костюм провисен в гардероба ...
... запратен в друго време и на друго място с машината на времето ... превърнат в дестинация за женски сърца
На пощенска картичка, изпратена от влюбена пътешественичка " Днес посетих този мъж. Времето в него беше прекрасно, архитектурата впечатляваща, атмосферата завладяваща "

Ще ми се да си тук, не харесвам снимката ти, празна е...

следващият път се снимай в гръб




............


Жените са издраскали очите на светците
и са ги скрили под възглавниците си
Сега от там, светците гледат в сънищата им
Перца от отдавна изклани кокошки подпират главите им. На жените.
Защото очите, перцата и сърцата са свързани, омотани са в примки с любов
От окото до сърцето- само едно перце път
и мъничко плът
Перце от отдавна заклана кокошка, снасяла по две яйца с двойни жълтъци, два пъти седмично. Хранена цяла година. Погледнала с двете си кръгли очи острието на ножа само веднъж . Заради сърцето... на жената
Децата плачат в люлките, добитъкът мучи
едно кандилце свети
Под възглавниците на жените в селото- очи на светци.


...................



Паднало листенце розово...
плува във водата лодчица
за малките неща да поговорим, важните
и за червеното, бялото и черното море,
които са сини,
като теб мой сладко- кисел розов сине
зелени сини сливи,а пък жълти
ооооооранжево небето и китарите
любовта,която няма форма и агрегатно състояние, но се разлива в
сърцето с форма, големина и смисъл на юмрук,
което не е съд, но е и съд
за розата малък мой принце
лодчицата уханна, на която се вози мравчица


.............


Седя си, макар и не на стола. Ако е възможно да се седи прав, то аз това правя. Очите ми тежат, като изсъхнали листа измити от дъжда.
Очаквам ги всеки момент да паднат. От най- лекият полъх. И ще остана само по поглед. Проблясващ и остър, врязващ се в нечии спомени.Не гола, а още по- облечена. Като въоръжена с поглед. Главата ме стяга, сякаш ми е умаляла. Трябва да я сменям, но не съм много запозната с цените в този бизнес. Моята глава, Първа глава на романа. Аз играя главната героиня. Роля, която вече не понасям, струва ми се много претенциозна и сякаш е за друг филм или роман .
- Моля, режисьорският екип, операторите и сценаристите. Да , на вас говоря.Хайде моля ви се, стегнете се, стига сте люпили тези семки, аз тук живот имам да живея.
Ама , че пасмина космати аматьори. Иде ми да взема една машинка и да избръсна всичките... до гуша ми дойде от техните дълги бради, коси и мустаци. И само се спъват в тъпите си роби и току блъскат ореолите си в хубавия ръб на вратата на студиото ми , баси. После цял ден пак ще мета косми.
Все едно, за друго ми беше мисълта. Всъщност нея я няма. О, да видях я, заспала е сгушена на креслото. Колко е мила и мека понякога, топла и лъскава. Друг път сякаш живея с таралеж. Абсолютно непостоянство. Хайде, че имам да мия чинии, две Родопи планини, и да прибирам пране....
Принцесата в мен оправя роклята си и забърсва сребърните обувчици от калта, с копринената си кърпичка, с аромат на надежда. И оставя кълбенцето прежда....


..............


Риболовният сезон

е открит
Рибарите опъват струните
живот на кукичка
очите им са влажни
петите им в кал
не могат да измият ръцете си
никога,
но още не знаят това
стомасите ги насърчават с ръкопляскания
а рибите с перки,
като изперкали
изпускат балони изпълнени с прошка
и кръв


.............



Три в едно
- аз ти и нашето дете
вплетени от времето, посоката, прогнозата
гордиев възел от крака, сърца, ръце и пространства
ние сме едно ... повече захар, още повече
Като ламя триглава - сянка на ламя крилата
с глави от кошери пълни с пчели, осмоъгълници и мед
Ние тримата- къде започваме и къде свършваме никой не знае, вървим по улицата преливащи се- аз, ти, то- в море
Вероятно като символ на вечния кръг, на Вселенския безкрай
Ин, Янг и Йо - три малки зайчета с пухкави лапки
на вкусна супа ... за душата

..................


Дневни мисли

Сякаш ми набожда брада,
все ме сърби на онова място под брадичката. Щеше ми се да са пера.
Тялото ми е изтръпнало. Не тялото, а повече мисълта за тяло. Все едно съм заспала в мравуняка и съм се събудила на непознато място, пренесена от мравките като плячка.
Усещам се чужда, неопозната, нов вид същество. И наблюдавана. Гардеробът ме гледа, сигурна съм и ме харесва. Библиотеката също е вперила един тежък том висша математика в мен.
Почти различна съм от всичко до сега. Най- особената мебел в стаята, със собствено отношение и поглед.
Очите ми излъчват букви, изречения, диалози, които кръжат наколо и чакат някой да ги улови с кепчето на сърцето си.
Поглеждам в себе си, като през огледало за обратно виждане- само минало, минало очаквателно.
Имам нужда от спешно претапициране, но никой не ме поглежда сега. Имам нужда и от пребоядисване- съвсем съм се олющила. А най- вече имам нужда от нови пружинки.
А на рибките ми, не им пука. Те по цял ден се упражняват в плуване, така както аз упражнявам живеене ....



..........


Чай

Дъждът си прави чай от бъз
и черпи, който свари
О, днес текат реки от бъз
по всички тротоари

Но вместо да извадят чашите
да пълнят и да пият
смутени хората и тварите
побягат да се скрият

Реших във този ден студен
да лапна бучка захар
дъждът ще черпи само мен
в градината е вятърът.


..........


Тиха и гола


Тиха и гола
лягам си
и подвивам части от себе си- уши, устни, палци
притаявам се в душата си, на скришно, не смея да шукна
правя си гнездо от изскубаните си коси,
изрезки от нокти и мъгла от уморени спомени
Приспивам не толкова косматите,
повече гъсениците мисли
и лягам да ги топля
потъвам
в очакване
да полетят
след зимата
след краят на нощта
да станат пеперудите, които ще изям за закуска
в някоя майска утрин в компанията на гургулица
с билков чай и мармалад по нежни пеперудени крилца
И ще порасне на устата ми усмивката


......................


Моля те, спри! Спри се !
Спри да вадиш трънчета от петите си. Да ги изследваш под микроскоп. Да правиш разрези- напречни и надлъжни, да си записваш прилежно резултатите, да прошнуроваш. Нима е толкова важно какви са, колко са остри, колко боли от тях ? Не е важно това. Не е важно... те са част от моята плът, част от духа ми. Спомням си пътищата и целите, откакто си нося тръните с любов.


............

Река

Прониквам в тялото на реката.
Първо с крака,после с ръце. Правя го бавно.Тя ме гали, обича ме.
Вадя риба- безкръвна операция, предадена ми от стар индийски лечител.
Излизам още по- бавно. Тялото и пак е цяло, няма и следа от рана. Поглеждам в ръката си - рибата. Поглеждам в реката- тя плува там. Стоя в недоумение на брега. Аз съм извън времето, рибата която убих е жива. Изведнъж чувам, как листата отмерват часовете с шепот. Значи има време. Влизам в реката, тя бавно ме приема в себе си. Сливам се, вливам се. Аз съм в нея, тя е в мен. В корема ми плува риба.

.............

Морето от изплакани съзли на рибешки очи
А вятърът са ласки изтървани,
отлитнали и търсещи чии са
Огньове,топлещи неприютените души
на мишки са звездите
Тревите са търпение
Нощта е гилотина


...................


Душите на реките, изгорели от любов
по слънцето
Излитнали да потанцуват с него
Прегръщат и преглъщат мислите ни-
ох, тези тежки,ръбати,от изпаряващо се желязо,
наковални за съдби
Загрижени, те с гръмове и мълнии възкръсват
Превръщат се в сълзи, изплакани
за нас
измиват къщите, душите, тротоарите
Потичат по стъклата
изтичат по каналите
За да се съберат в едно
опитват се да породят живота ни- отново,
измъчени, че са объркали
Хайде, зелени еуглени, кога ще на станете на хора ?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 
Locations of visitors to this page