сряда, 18 март 2009 г.

A blue trolley bus adventure

Студена есенна вечер. Тролей номер 9. Качвам се и се вмествам сред тълпата. Телата
наоколо са тежки, уморени и бавни. Превръщаме се в амалгама от цветове, материи и
килограми. Някой диша във врата ми. Опитвам се да не мисля за това какво е ял преди малко.
Нещо с месо и сос от домати . До мен е застанал нисък мъж облечен несиметрично, панталон
с ръб и шушкаво горнище на анцунг, решено в зелено и електриково лилаво, косата му е
мазна и руса, леко начупена до раменете .В ръката си държи смешно старо куфарче за
инструменти от времето на тоталитаризма, не му виждам обувките, но си ги представям.
Жената от дясно ме премазва. Сещам се вица „не ме бутайте госпожо !Не ви бутам , дишам“.
Едра, възрастна леля, с изнесени напред устни, намазани с полуизядено лилаво червило.
Вероятно зъбите и са лилави. Облечена е в стар, едва преживял втората световна война
резедав балтон, с лееееек, почти въображаем дъх на нафталин. Косата и е къса и къдрава и
стои като четина, очаквам всеки момент да я смъкне, за да си повее отегчително с нея,
гледайки ме сякаш съм лайно. Тролея рязко засилва и изведнъж спира. Тълпата се люшва
първо назад, после напред, пак тръгва, пак спира, пак тръгва... не мога да падна, притисната
съм от всякъде. Превърнала съм се в част от огромен сърдит организъм. Дочувам псувни, а
една леля с дълга коса на седалките назад си говори наум и стиска силно устни, само бузите и
се движат. Мисля си, че всеки тролейбусен шофьор има първи работен ден и за нашия, този
ден е днес. Зазвънява песента Lemon Tree на Fool's Garden - Трябваше да се досетя, че е
русичкото човече. Фуул, освен „глупак“ е и „предмет за подигравки, неудачник“, става ми все
по- симпатичен . Вяло „Ааало , здрасти ...даа ? “
„....Да, ще го напиша, като се прибера „. Рязко сменя тона . Прозвучава нервно и пискливо
„Еми, в тролея съм. Къде очакваш да бъда.“ после по- спокойно „ Да, добре. Да, като...“
Прилича ми на асансьорен техник.
Друг телефон, по- назад ... опитвам се да позная мелодията. След това трети ... Представям
си, че съм на музикалната викторина “Познай мелодията за 10 секунди“ За печелившите
безплатна обиколка на града с тролея в пиков час. За неспечелилите атракцията струва левче.
Тролейбуса приближава спирка, дочувам откъм вратата „Аааа, сега пък ще слизате“,
„Пъффффф, джягхт“ - вратите се отварят и започва яростна блъсканица. Моля се лелята
отдясно да не ме настъпи, отчаяно се моля. Още само 20 минути и край.
Моята спирка е моето спасение. Студено е, но е широко.
Обичам да вървя, обичам краката си, тротоара... ех


22.10.08

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 
Locations of visitors to this page