Аз и той в празното пространство

на изпуснатите неща.
Чаши и часовници,ключове и носни кърпи. Думи и прегръдки, шансове и точки.
Живеем в континууми от липсващо пространство и излишно време.
Есенно време... за нас...
На силни гравитационни мисли, които водят вселенския чар към ентропия и главоблъсканица.
Плодовете в главите и сърцата загниват преди да узреят ... и нищо няма смисъл..
освен събирането и изваждането на числа .. с търпение и покорство.
Чакайки да дочакаме, защото няма как ,нашия край ...