На супер пазар в хипермаркет Билла ... просто една гледна точка

Обяд е. По улиците почти няма движение. Ръми тихо и напоително.Пресичам полупразния паркинг на хипермаркета и се шмугвам вътре. Точно срещу входа, голяма черна дъска, на която с тебешир са изписани текущите промоции, с разкривения почерк на някой служител. В предверието стоят количките за родители с деца- червено-жълти с формата на автомобил, на чийто покрив е кошницата. Аз си нося торба- платнена и зелена.
Влизам вътре и откривам, че досадните раздавачи на рекламни флайери ги няма. Обикновено стоят точно до входа и се усмихват насила, докато се опитват да ти натикат нещо в ръцете. Взимам си брошурка на Билла от щендера и преминавам през омагьосаните вратички, които се отварят сами и пропускат само навътре.
Посрещат ме омърлушени цветя и няколко нещастни палми .... по- нататък са щандовете с ядки, фурмите и стафидите. В средата са панерите с плодове и зеленчуци. Гръцки портокали в съседство с турски домати и египетски картофи. Отдъхвам си, спестена ми е една обиколка на Света с пазарска количка. Удобно...
Разнообразие от всякакви плодове и зеленчуци. Кълнове за здравословно хранене, рукола за любители на средиземноморската кухня и кореноплодни. Има дори дини до огромните глави балканска целина. Био-краставици ...уау. Застивам в доволно изумление. По- нататък откривам още био- кисело мляко и био- сирене. Много видове сини сирена и кашкавал, прясно изпечени меса, пилета на грил и хлебчета от фурната на магазина. Щанда за салати е обсаден от гладен народ. Време е за обяд. Усеща се задоволстовото на хора, предвкусващи храната си.
За момент изпитвам усещането, че съм попаднала в гастрономическия рай. Мога да си купя всичко необходимо, за да сготвя, аранжирам масата и сервирам храната на гостите си. А след това и да почистя след тях- да изпера покривката с най- новия препарат срещу петна , да измия чиниите с подхранващо ръцете и ноктите веро, да изтребя бактериите по пода и тоалетната чиния .... освен това е топло и свири музика.
Отвреме на време, познат носов глас на жена от моето детсво се включва, за да повика служител по уредбата. Явно дава гласа си под наем- на ЖП гари, бинго зали, летища и приказки по телефона.
Около мен баби и дядовци бавно тикат количките за пазаруване, пълни със стоки на промоционални цени. Тук , както и в УниверМаг-а от едно време можеш да си купиш на веднъж хляб, боя за обувки и шампоан... само кирки и галоши няма, ех язък...
BILLA е съкращение от Billiger Laden, което на немски означава “евтин магазин” и бабите знаят това. Разбрала съм, че истинският показател за това доколко евтин е един магазин, е количеството баби в него.
Поразпасани и леко намусени служители нареждат “евтините”стоки, грижливо разхвърляни преди това от клиентите.
Загледах се в чашите, опитах се да разбера колко струва компектът халби за бира. Така и не успях, етикетите не съответстваха на стоките, тотална бъркотия.
Вина, безалкохолни напитки и много видове бира.
Бебешки храни и козметика.
Магазинът е основан като парфюмериен през далечната 1953 във Виена и то от пианист- 36 годишния Карл Влашек, ха така . Днес парфюми в него не се предлагат, а магазинът е част от известна верига за търговия с хранителни стоки.
На касите- уморени, отнесени касиерки, оглушали за звука “пип”, бавно маркират кисели млека и салами, покривки и свещници.
На излизане , жена в униформа ми проверява торбата и усмихнато ми пожелава лек ден.
Отвън са пластмасовите къщички за пазарски колички, чиито покриви са облепени с фолио на керемидки. По- нататък детска площадка. И всичко в жълто, червено и бяло.
На фасадата, над входа, пасторална картина на летящи ананаси и хлебчета сред облаците. Сътворени от някой “гений” на рекламата ...
От историята научавам, че през 1996, концернът става собственост на немската група REWE, която заема 3- то място в Европа и 5-то в света сред веригите за търговия с хранителни стоки.
През 1999 год. със своите огромни жълто- червени халета , BILLA стъпва и в България.
Първият хип- хип-хипермаркет е открит в София на 5 октомври 2000 год. Ура.
Днес в България има изградени 40 хранителни магазина от веригата Billa.
Всичките решени в жълто и червено... еднакви и големи, като от рециклирани консервни кутии. Консервирали атмосфера и потребителски кошници. Без интимности, лично отношение и индивидуалност. Блокчета от конструктора на глобализацията, имитиращи уют,но предлагащи интимност единствено с храната. Едновременно удобни и отблъскващи .Раздвоена съм.
Пиип.