Слушам Martin Solveig. Очите ми тежат. Необяснимо след петото кафе. Невротрансмитерчетата са се изчерпали. Или ги мързи. Нужда да поспя и да поема витамини под някаква форма. Вероятно ще избера синтетичната.
Ръцете ми са настръхнали... тревожно се опитват да уловят обяснение от ефира... какво по дяволите става. Като след тежък купон, усещам изтощение, празнота и умора.
Денят ми е бавен, организмът ми е муден, настроенията ми заспали.
Пелтечещи мисли, недомислени от мързел. Косата ми е нацъфтяла- иде пролет :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар